Съгласно схемата на сигнализацията им, за този модул (пък и останалите), трябва да бъдат изработени известно количество светофори по БДЖ.  Винаги съм казвал, че инструментите на правят майстора, но майстор без инструменти, не може да работи с удоволствие , защото се мъчи да става „супер майстор“.

Отделени чрез отрязване с фини секачки (от инструменти в електрониката) са подготвени основните части за носещите табла и кожуси на мачтовите светофори с означения (съгласно плана по горе) ПС“Ч“, ВС“Ч“, Н1,Н2,Н3 и Н4. Поради липса на подходящ бендер за кръгли детайли, за да огъна предварително на размер сенниците, се наложи да използвам легло от малък огъвач на ламарина и свредло с диаметър 2,0 мм. + малко сръчност с плоски юстировъчни клещички.

Телата са споени с носещите конзоли, съответно и сгънати в кутии,
а всички сенници са готови за общото сглобяване към носещите табла. Трябва да повторя резултата получен при пробното сглобяване на първия от вида си светофор – двутабелен, четирифаров светофор от нечетна страна на гарата Н1. Съответно сглобените бройки от телата, вече в комплект
с таблата и сенниците с поддържащите ленти. …по списък!!!

Подготовка и отрязване на часттите за мачтите. Основна кутия, мачти, стълби, прикрепящи мачтата планки и вратички с табелките. Сглобавяне на мачта към основна кутия с планки. Откривам че не на всички табла съм сложил светодиодите. По понятни причини (три пинсети, поялник, тинол и изплезен език) спояването не подлежи на снимане…поне докато не си направя статив над работната маса и гласово командване на телефона (който ползвам за фотоапарат).

Вече са готови и петте мачтови светофора:
ПС“Ч“ – поканителен светофор, страна четни. Еднотабелен – двуфаров.
ВС“Ч“ – входен светофор, страна четни. Двутабелен – петфаров.
Н1,Н2,Н3 и Н4 – изходни светофори, страна нечетни. Двутабелни – четирифарови.

Следват светлинни проби с този „извънземен уред“.  Споил съм проводници с „крокодилчета“ в съответен цвят на полюсите, към три батерийки с бутон и контролен светодиод (дали все още имат душа батерийките) от обикновена светеща запалка. Товарен резистор не е необходим, тъй като проверяваните светодиоди си „дърпат“ необходимия им ток, а батерийките на могат да им отдадат по-голям от техния максимален. Всичко работи.

Изводи: Дори и след предварителна проверка (отпадна един светодиод), пак няма гаранции, че след монтажа те ще работят – наложи се разглобяване и подмяна на още един светодиод. Светлините им от около (според цвета) 2000 mcd (микрокандела) е страхотно ярка (като фарове) и се вижда дори на слънчева светлина (сенниците работят също добре). Може би следва да се помисли за работа с два вида яркост на модула – за дневна светлина и „нощно каране“, но това е въпрос на управляваща електроника и
експерименти с новите дешифратори по въпроса (от сайта на Пакос).
Също така спояването им е сравнително лесно…или трудно, но опита си казва думата. Все пак, но само на някои места „заварките на бай Пешо – електрожениста“ (нали днес е Петров-ден – по човешки почерпен от сутринта)  станаха доста напластени, та трябваше  и на моделите да има такива. Следващите мачтови (резервни и за основния макет) може би ще се пробвам да лепя с локтайт-гел (ако си намеря) за да видя здравината и чистотата им преди кит и боя, дали ще ме задоволи!?!

Предстои:
Отрязване на мачтовите тръбички до размери в ТТ, спояване и прокарване на тънки проводници от светодиодите през мачтите до куплунг-платката, която се разработва универсална  за куплунг и клеморедчета, китване на възможните процепи за „излишна“ светлина и финално боядисване в черно с последващо залепяне на вратичките с табелки на основната кутия долу. Изниква въпрос – какви са цветовете на тези табелки, при излизането на оригиналните сфетофори от завода за автоматика и телемеханика на БДЖ (ЗАТ)?