Ето един проблем, за който се отрича да съществува. Релсите бяха полагани при около 23/25 градуса по Целзий. Настоящите снимки са правенипри околна температура около 31/33 градуса. В стаята няма климатик и дори при отворен прозорец и работещ вентилатор през деня термометъра стига тези стойности.

Резултата от разликата в температурите при полагането на релсите и тяхнато моментно състояние:

Огъването се е получило в следствие на това, че и двете релси вече са фиксирани от двете страни на модула чрез платковите (РСВ) траверсни скари.

Бедата обаче е поправима – релсите така и не бяха отрязани, съгласно стандарт BGTT-S1, въпреки съветите и на немците. Небходимост за удобна работа е скоростен минидрил (до 30 000 об/мин), който е желателно да е снабден освен с жило към работния инструмент, но и удобна стойка, за улеснение и безопасност на работещия.

Другото предимство на работат чрез „изнесен“ инструмент – в случая гъвкав стоманен диск с карборундово покритие (погрешно смятан за „диамантен“) – благодарение на жилото, е намаляването на общия диаметър на ръкохватката от центъра около който се върти диска.

Практически с машинка без жило и инструмент изнасен на жило, се получава голяма разлика в ъгъла на срязване. Благодарение елиминирането дебелината на минидрила, чрез жилото, отрезния диск работи перпендикулярно спрямо нужните равнини на отрязваната релса.

Нарязването на сектори е приключило…но увлечен в работата съм забравил да снимам. . Тъй наречените релси тип „юфка“ вече ги няма и резултата е повече от задоволителен. Подобрена е и звуковата картина при преминаването на подвижен състав през модула – цели пет сектора!

Модула е разделен на 5 сектора всеки с должина 190 мм (5 х 190 = 950 мм), което спрямо мащаба  е 190 х 120 = 22,8 м което е приблизително еднакво към стандартна релса – 25 м. за наставов път.

Очаквайте снимки от получения резултат и по-нататъшната работа.