Общо взето схемата е разработена още през далечната 1970г.
Сега може да претърпи доста реконструкции и модернизации.
Ето анимация за начина на работа:
Начин на действие.
1. Превключваме чрез галетата за съседен коловоз. Това задейства електромагнита, той вади котвата от жлеба и включва контакт във веригата на електромотора.
2. Включваме електромотора в посоката към коловоза и той почва да върти шайбата.
3. Докато се върти шайбата, пластината по оста към коловоза, контактува достатъчно време за да излезе котвата от жлеба, след което и да се отпусне, вече опира в шайбата и се търка докато влезне в следващия жлеб.
4.Въртенето продължава, като освен редуктора е хубаво да има и ремъчна предавка, заради динамиката. ПРи спиране и потегляне има известен "ластичен" ефект който предпазва механиката от грешки.
5. При въртенето на шайбата, котвата влиза в следващия жлеб с което разкачва контакта от веригата на електромотора и той се изключва.
6. Следва изключване на ключа за електромотора ако сме на този коловоз, но ако искаме да продължим към следващ,
може да не го изключваме, а избираме следващия коловоз с галетния превключвател и всичко се повтаря - сработва котвата и включва двигателя, завъртането продължава в същата посока.
На анимацията съм показал след един коловоз, обръщане на посоката и връщане обратно.
Възможностите за модернизация са много. Тази система е стара и чисто механична, но гарантира идеално точно (въпрос на точна механична изработка) позициониране на даден коловоз (последователно се отива до него) без излишна работа на електромагнита и електромоторчето. Позиционирането е на какъвто ъгъл си го направите - жлебовете са определящи ъгъла на завъртане от един до съседен коловоз. При желание дори може да се направят индивидуални и различни ъгли. Например 1 коровоз е на 0 гр.---> 2 коловоз е на 7,5 гр.---> 3 коловоз е на 12 гр.---> 4 коловоз е на 15 гр......и т.н. Или пък всички са на 10 градуса! Въпрос на изработка и съответно отдолу електрошайбите по които се плъзгат пластините за електроконтактите, трябва да бъдат съобразени с фактическото положение.
Чрез галетния превключвател, едновременно с "отиването" до съседен коловоз, се включва и захранването към релсите,
които ще се яват на изхода от платформата. Всички други се изключени, но може да им се направи и допълнително включване от друг ключ.
Докато самите релси на обръщателя преминавата през следния колектор (подобно на постояннотоков електромотор и четките му):
Така с обръщането на платформата се обръщат автоматично полюсите на нея.
Тук впрочем жака същата работа на мястото на колектора, може да свърши.
За съжаление галетните многоетажни ключове, в масово производство са с по 11-позиции, като 12-та е за общ извод.
Има галетни превключватели и на 23+1 позиции но трудно се намират вече. Удобното е че се въртят в кръг като дават и визуална представа къде "отива"-ме с обръщателя на табло управление за него.
Ключ със средна неутрална позиция за определяне посоката на завъртане:
В заключение, ще допълня, че в съвременно изпълнение, особено ако предстои цифровизация, може да се сменят датчиците (жлебовете) с шайба на отвори която действа на фотооко, а то от своя страна сработва реле или направо чиста електроника. Двигателя също може да се смени със стъпков - тогава обратната му връзка, може да се използва за точно позициониране, вместо жлебовете или фотоокото. Въобще вариантите са колкото и моделистите!
