Всеки железопътен моделист иска да се похвали с нещо изработено от неговите ръце. Така ще може не само да покаже какво може и е направил, но и да си свери часовника с другите събратя по хоби, да открие за себе си нови технологии и да покаже на другите неговите методи на работа. А пък когато резултата е повече от добър и преминавайки цедката на конкурстно ниво, една награда която често пъти е доста символична само допълва визията на модела и неговия коструктор. А когато тази награда е извоювана сред себеподобните, то тогава, няма по щастлив човек от него. Особено когато освен оценката на специалистите в конкурсната комисия, той е видял уважение и в очите на познати и непознати приятели по хоби.
Представянето на един модел в даден конкурс, често пъти е своеобразен връх в моделизма. Подобно на цялото хоби, в такъв момент се обединяват доста „дисциплини“ от знанията и уменията на моделистите. За публиката от страни, често това остава скрито, но това не пречи тя да се възхищава не по-малко от запалените приятели и специалисти в железопътния моделизъм.
Представянето на даден модел пред широката публика е само сублимата от няколко месечен труд на един човек. През изминалият период (често между два конкурса), моделистта е издирил достатъчен брой исторически факти и фотографии, чертежи и скици, части и матерали. Често документацията която се събира при изработката на един модел, граничи с издаването на малка книга, а фактите и чертежите от нея, са обикновенно в основата на не едно и две попадения от неизвестното за базовия модел, като дори стават изходна точка за още повече търсения и моделиране на друг подвижен състав, свързан със спечелилия. Награден модел освен призово място в конкурса, предизвиква и спонтанното „запалване“ по него.
Всеки проведен конкурс е стъпка напред в моделизма и неговата история, технология, техническите приоми, въпросите по изработката, представянето като цяло и не на последно място – популяризирането на това хоби сред подрастващото поколение. То, следващото поколение, ставайки свидетел на прекрасните демонстрации с моделите, сладките приказки между изработилите ги, чертежите и снимките от документацията, на свой ред също се амбицира да направи нещо. Било то модел или нещо подобрено по такъв, но безспорно нещо, което би доставило неизразимо удоволствие на хобиста и околните, от самата изработката, та чак до истинската му експлотацията в „лоното“ на домашната или клубна железница.
Всъщност конкурсите може и да съществуват също като железопътния моделизъм – от началото на ерата с големите железници. В началото са били без много претенции и някакви правила, но да не забравяме, че същото се е отнасяло и за самите моделни влакове. На по-късен етап с усложнаване на самите модели и нарастващите изисквания на моделистите, постепенно са се въвели някакви общоприети правила. Те са били постепенно изчистени до днешния си вид. По този начин са успяли да се уеднаквят изискванията и критериите на всички който се „кланят“ в това хоби. Създавайки правилата за провеждане и участие в такива конкурси, в равнопоставен старт на всички участници, те са поставени един път за винаги, не зависимо от възраст и опит в моделизма, като спазването на тези правила впрочем, много улеснява и самата конкурсна комисия при оценяване и награждаване до финала.
Принципно всеки модел който се явява на конкурс, се придружава с определена документация, в която освен снимки на прототипа (1 към 1) и снимки на модела, се описва и историята му. Както на прототипа, така и на умаленото му копие, в частта от неговата изработка. Задължително се предоставят чертежи по които е изработен този модел. Също така се правят снимки от етапите на работа, в подробности, описват се технологиите и допълнително закупените детайли с които е доработен/преработен/изработен. Доста снимков материал в едър план на завършения модел, елиминира нежеланието и недовиждането на детайлите от оценяващите, който обикновенно са снабдени с лупи (за тези които имат проблеми със зрениет оса задължителни) а често могат да бъдат забелязани и прецизни измервателни уреди по масите.
Така впрочем са предотвратени и доста спорове в класирането, особено когато фактите говорят сами.
Класирането става с присъждане на точки, формирани като средно аритметично от точките отсъдени от всеки член на конкурсната комисия, защото за всяка категория си има определен брой получени точки поне в десет различни групи. А снимките не само улесняват много журито, но и човека направил модела, може да докаже автентичността на изработката от неговите ръце. Отделно от провеждания разговор с него преди класирането.
През годините в Европа са се провеждали много и най-различни конкурси. Те обаче много често са се подчинявали на сравнителни, тоест почти еднакви правила и това е способствало особено в годините след Втората Световна Война, за провеждането на състезания дори на международно ниво. Тук ще публикуваме само данните от няколко такива конкурса по години, които са били неизменно подчинени на едни и същи правила. Тоест, на доказалите се във времето и пространството в буквалният смисъл.
Крайният брой точки е 100,00 . тоест до две единици след десетичен знак, като те са сбор от придобитите такива, при различните оценки от всеки член на конкурсната комисия и са получени чрез усредняването им при сборуването по категории и оценъчни групи, разделено на броя членове от комисията. От тук двата знака след запетаята в крайната оценка. По-прецизно оценяване до момента не е създавано...може би явно защото това върши чудесна работа.
Ще ви представим извадки от няколко изключително атрактивни конкурса проведени през 80-те години на 20-ти век.
През септември 1972г. в Берлин е проведен ХІХ-тия пореден интернационален конкурс. Наградени са 19 модела от участвали над 75 човека. По категории наградите са както следва:
| категория | приз | модел | участник | държава |
| A1 / H0 | 1 | BR-71.342 | Peter Eickel | DDR |
| | 1 | G-4 | Ferdinand Leja | BRD |
| | 1 | BR-498\CSD | dr.Alexander Molnar | CSSR |
| | 2 | BR-38.243 | Jurgen Mattern | DDR |
| | 3 | BR-01.5 | H. Drexier | DDR |
| A1 / H0m | 3 | BR-99.5606 | Christian Schneider | DDR |
| A1 / 0 | Сп.Н | BR-18.205 | Paul Sperling | DDR |
| A2 / H0 | 1 | BR-44.500 | Werner Schuman | DDR |
| | 2 | BR-03.10 | Walter Haselbauer | BRD |
| | 3 | sa III-bT | Heinz Kohlisch | CSSR |
| A3 / H0 | Од. | BR-50 | Hans Werler | DDR |
| A1 / TT | 1 | Diseltriebwagen\CSD | Milos Kratochvil | CSSR |
| | 2 | BR-100.033 | Gerd Gunter | DDR |
| | 2 | BR-78.410 | Arnd Schwabe | DDR |
| A2 / TT | 2 | BR T-444\CSD | Pavel Ciz | CSSR |
| A1 / Nm | Од. | BR-99 | Gunter Gerhard | BDR |
| A1 / N | Сп.Н | BR-52 | Gunter Schenke | DDR |
| A2 / N | Од. | BR-35 | Peter Behrens | DDR |
| C | 1 | Kasstenbruken | Eva Weber (!!!) | DDR |
| | 3 | Lokschuppen fur Koff | Eherpaar Sprindler | DDR |
| | Сп.Н | Guterabfertigung | Nikolai Gunterow | UdSSR |
| D / H0 | 1 | Schrankenwarter | Kraus Gotliv | DDR |
| D/ TT | 2 | Wassermuhle | Pavel Ciz | CSSR |
Останалите категории с реално допуснати участници са били:
В1 / Н0 където има модел на железопътен кран EDK-50 изработен от Егор Скляреко от СССР, tiefladewagen на Йозеф Пилц от Полша.
В1 / Н0е теснопътен пътнически вагон на Герхард Кноспе от ГДР.
B2 / H0 beiwagen на Гюнтер Паул от ГДР.
В3 / Н0 с участник Адолф Диитер Ленц.
Прави впечатление, че въпреки значителния брой участници включително и извън страната домакин (дори има двама от Федерална Република Германия), малко от тях с адопуснати до конкурса и още по-малко пък са взели някаква награда. Също така от горните данни се вижда, допускането на няколко еднакви награди, както и липсата на такива от по-висока степен. Тоест можеда не са присъдени първа и втора награда, но пък има все пак трета такава. Тоест макар да има определен брой участници, не всички са допеснати до категорийте, както и не всички са били оценени за призови места. Но пък има и две специални награди, които бихме казали, че затварят от двете страни първите три призови места. Това са така наречените „Специална награда“ (виж например категория А1 / 0) или от другата страна – тъй наречената награда „Одобрение“ (в таблицата по-горе – категория А2 / N).
По въпроса за сравнително ранните години на международни конкурси провеждани в Източна Европа (та този от 1972г. е само 19-тия) все още не са въведени допълнителните две конкурсни категории – „Е“ и „F“.
За всички категории и тяхните изисквания ще се върнем към края на тази публикация.
Постепенно с напредването на годините и номерата на проведените конкурси (които са ежегодни), се натрупва така ценения опит от моделистите, които стават доста известни имена. Често пъти ако тези именити хора не участват със свой модел в състезателната програма, на практика са вземали отношение ка то членове на конкурсни комисии, определящи крайното класиране по категории.
Да продължим направо с конкурсите от следващото десетилетие на 20-ти век:
ХХХ - проведен през 1983г. - в град Будапеща, Унгария. Тук в една от категорийте, с поредното си участие се явява и Гюнтер Лоренц основател на фирма „Lorenz“, чийто модел в кат. А1 / Н0е събира 88 точки.
ХХХІ - проведен през 1984г. - в град ----------, ------------.
За съжаление повече сведения не се намериха на този етап. Ще публикуваме допълнителна информация веднага щом я осигурим.
ХХХІI - проведен през 1985г. - в град Трътнов, Чехословакия
ХХХIІІ - проведен през 1986г. – отново в град Будапеща, Унгария. Участниците официално представили модели са около 100, в следните категории - А1 / 0,Н0 с по две първи,втори и трети награди ; A1 / TT,N с първа , втора и три трети награди; A2 / H0 с три втор и, две трети награди и една клас А; A2 / TT най-висок сбор 80,0 т. но награди не са дадени; A3 / H0 с по есна втора и трата награда; B1 / II,Н0 три трети награди и една клас А; B1 / H0е, Н0,TT,ТТm с две втори награди; B2 / Н0 с една трета награда; B3 / H0m, H0e, TT, N с едн автора и две трети награди; ; B3 / H0, N с клас So; C две втори и две трети награди; D с две клас А; E с една трета награда и F с една първа и една трета награда.
ХХХIV - проведен през 1987г. - в град Гота, ГДР.
Тук ви представяме доста различни модели от категория А в голям мащаб, както и от категория ВХХХV - проведен през 1988г. - в град Варшава, Полша.
ХХХVІ - стигаме до преломната 1989г. Конкурса е проведен в град Бърно, Чехословакия. Общо участници – около 163 (някои участват св две категории с повече от един модел). Наградени модели – 41 бр. В категории А1 / ІІ,0,S ; A1 / H0 ; A1 / TT,N; A2 / H0; A2 / TT; A3 / H0; B1 / II,O,S; B1 / H0,TT; B2 / TT; B3 / H0,TT; C; D; E и F.
Присъдена е само една І-ва награда – на Детлеф Драйсигер, ГДР, 96,6 т. Модел 97 401.
Оценъчните групи във всяка категория обикновенно са десет, като всяка от тях разполага с по десет точки или от 1 до 10 място, като не е задължително да се номинират десет модела. Обикновенно модел влезнал напред в класацията се оказва, че е получил от даден съдия 7 точки, от същия човек модела класиран на второ място е с две точки, а този на трето е с 1 точка. Просто съдията е преценил да разпредели точките си от дадена група, по между три модела, без да дава оценка на други участващи. Тоест ако са участвали десет модела, а той е дал оценка само на три от тях, останалите получават от него 0 точки.
Оценъчните групи се формират от предварително съставената конкурсна комисия по нейно усмотрение и преценка какво искат да оценяват и най-вече, какво ще ги улесни при журирането. Те стават част от предварителния правилник, който получава всеки регистрирал се за участие, за да може да си подготви модела и придружаващата го документация. Както и самият себе си за оценаъчна група 10, ако има такава в правилат.
Обикновенно се застъпват следните групи за оценяване на модели в конкурси които не са задължителни, тъй като самата конкурсна комисия ги прави, тоест тези показане тук са най-често включваните за оценяването:
1. Пълнота и достоверност на придружителната документация.
2. Точност съгласно изискванията по NEM-стандартите на MOROP.
3. Точност в изработката на модела, съгласно предоставените чертежи и снимки.
4. Приложение на различните технологии и резултати от тях при изработката на детайлировката.
5. Качество при боядисване на модела и сравняване с оригиналната визия по възможност.
6. Общ външен вид, чистота и прецизност при реална изработка. Вклрючва и общо впечатление.
7. Ходови характеристики по теглителна сила (за локомотиви и мотриси), плавност на движението и обща визия на ходова част. Сработване на прикачни съоръжения при автоматично скачване и разкачване.
8. Допълнителни екстри на модела, като осветление, звук, газгенератори, задвижване на допълнителни елементи (врати например), имитарени н аизносване и/или състаряване на боята и визията... и т.н.
9. Историческите писмени материали и фотографии за прототипа в основата на представяния модел.
10. Общо представяне на придружителната документация, самия модел и представящият го моделист в свободен разговор с конкурсната комисия. При този разговор се разбира какво е искал да постигне моделиста, доколко го е постигнал и в крайна сметка понякога се доуточняват детайли убягнали на комисията - често заради лоша документация, което по правилник сваля оценката ако до тогава не е визирано вече.
Липсата, и/или недостатъчното съдържание на такава документация обикновено отрязва до към 50 процента от оценката и рядко такъв модел може да влезе в първата тройка. Това е често допускана грешка - да се представя гол модел, се счита направо за подигравка с журито и рядко може да намериш хора от него, които да гледат благосклонно след такова действие.
За финал ще опишем накратко шестте категории:
категория А - модели на подвижен състав със собствена тяга
А1 - разрешава се употребата само на фирмени електромотори, електронни компоненти, колооси, пантографи, зъбни колела, буфери и автосцепки. Всичко друго се изработва от моделиста като материалите си избира той.
А2 - преустройство на подвижен състав от една серия в друга с произволно ползване на фирмени части. Поощрява се употребата на допълнителните детайли и от други фирми, различни от основната фирма производител на изходния или базов модел.
А3 - малки промени по външния вид на фирмено произведени модели с цел подобряване достоверността на визията му. У нас е известно като "туниговане" или "суперосване".
категория В - модели на подвижен състав без собствена тяга.
В1 - разрешава се употребата само на фабрични колооси, електронни компоненти, буфери и автосцепки. Всичко друго се изработва от моделиста, като отново материалите си избира той.
В2 - преустройство на подвижен състав от една серия в друга, с произволно ползване на фирмени части. Може да се ползват и части от други фирми извън базовия модел.
В3 - физически промени на външен вид с фирмено произведени модели за подобряване достоверността на визията им и по-конкретно включване в определена епоха. Както знаем вагоните доста по-често от локомотивите минават през няколко епохи на ползване.
категория С – Винетки. Технически работещи всякакви единични сгради и/или съоръжения, свързани с инфраструктурата на железниците, монтирани на носеща плоскост с или без релсови коловози. Витриния вид предполага да не са част от по голяма структура като макет или модул. Няма ограничение дали са изработени от набори за сглобяване, самостоятелно набавени материали или отделни фабрични детайли. Важна е крайната визия след съответното боядисване (състаряване) и представяне по документация.
категория D – Диорами. Технически работещи съвкупности от сгради и/или съоръжения представляващи завършен цял комплекс от железопътната инфраструкура. Няма ограничения във вида на материалите или начина на изработка. Допускат се всякакви фабрични материали, като важен е крайния резултат при представянето по документация.
категория Е - Допуска се до участие модели на всякакъв подвижен състав, включително и трамвай.
За повече сведения на следващ етап, се издирват конкретни материали.
категория F - Допускат се до участие всякакви модели на сгради, свързани с инфраструктурата на железниците.
За повече сведения на следващ етап, се издирват конктретни материали.
Очаквайте продължение.
Ползвани материали – годишните сборници на сп.“Der Modelleisenbahner“.
Фотографии - Albrecht Oschatz, Alex Stirl, D. Selecky.
ПП. По неизвестни технически причини публикацията в блог http://railwaymodel.blog.bg/hobi
за момента не е цяла. Работи се по проблема.
